05.07.2013

Има една истина която жените трябва да осъзнаят,а  мъжете да признаят.
Никак не е приятна, но реалността обикновенно ни причинява болка и страдание!
И така мили дами, истината за мъжкия пол, мъжете без които не можем. Вълнуват ни, извисяват ни, заблуждават ни, изгаряме в пламъци и се възраждаме от пепелта заради тях. Замисляли ли сте се, кое ги прави така божествени и толкова опасни същевременно. Ако не сте, значи сте чели малко история, и не сте се сетили да погледнете далеч назад във времето. Още от епохите на харемите а по късно и на куртизанките...
Мъжката енергия е динамична, агресивна и ненаситна, за това и няма как един мъж да бъде само с една жена през целият си живот. Може да обича само една, но повечето пъти тя не е  достатъчна. Не ме разбирайте грешно, става дума не за желания, страсти или пък чувства- а за природа. Природата е създала мъжете такива, би било глупаво да променяме природата им, да ги подчиняваме пък е абсурдна мисъл. Същото се отнася и за женската природа чиято живителна сила е в хармонията, спокойствоето и сигурността, във баланса и способността на жените да създават уют и топлина. Ние балансираме мъжката необуздана сила, а мъжете ни отдават частта от себе си, която ни е необходима за да творим красота.
Половете са като двете енергийни половини на едно цяло. Това е затворена верига с плюс и минус. И когато всеки един се възприеме като част от общата полярност към която принадлежи и усети силата на своя заряд, тогава може би ще дойде онази така мечтана хармония между нас и вечната битка мъже-жени ще свърши!
А днес мога да кажа, добре че има полове, добре че я има мъжката сила, слава богу че съществува и женския чар и красота. Какво щеше да бъде света иначе ако всички бяхме еднакви.
Истината е, че всички трябва се харесваме такива каквито бог ни е създал. Мъж, жена, това са само названия. Ами ако се възприемем като хармонична сила, като атомчета които понякога се сблъскват и създават химичен процес в пространството. Пространството което ни заобикаля, щеше да е скучно и тихо, някак статично и без посока ако ни нямаше нас. Ние раздвижваме въздуха, насищаме го с любов или омраза, с викове или смях. Ние сме творци, правим концентрични кръгове или  чертаем прави линии. Дадена ни е сила която ние дори не осъзнаваме. Не е важно дали печелим или губим, важно е как се движим докато сме проектирани тук и сега, важни са решенията които взимаме, думите които изговаряме, ръцете ни са важни защото с тях творим. Няма нито един елемент от природата нито едно листо, мушица или лишейче което да е излишно, всичко около нас е в симбиоза. А щом и ние сме тук, посяти в тази хармония значи и ние имаме цел, и не ми казвайте че сме грешка в системата  и че сме само вредители. Докато в природата всичко е разделено на малки и големи, вредни и полезни, хищници и тревопасни, ние притежаваме всичко това в нас. За това сме толкова различни, защото имаме от всичко. Можем да бъдем от най- опасните хищници, до най- смирените добродетелни същества, примери едва ли са нужни.
Изборът е това което ни отличава, свободната воля е дар и проклятие едновременно. Тя е най- ценното и от това как я използваме зависим всички ние.

браво!!! Но...:))))

И когато всеки един се възприеме като част от общата полярност към която принадлежи и усети силата на своя заряд, тогава може би ще дойде онази така мечтана хармония между нас и вечната битка мъже-жени ще свърши!

аз бих казала че тази борба никога няма да свърши и то по причините, които ти си изредила по - надолу от това изречение:))))

аз лично не искам тя да свършва:)))))

браво!!!